BG   EN

Content on this page requires a newer version of Adobe Flash Player.

Get Adobe Flash player

ИСТОРИЯ


Трансфер фактора е открит през 1949 год. В САЩ от д-р Шеруъд Лоурънс. Установено било, че имунитета от един човек може да се предава на друг. Чрез въвеждане на екстракт левкоцити, съдържащи молекулите получили името трансфер фактори.
В статията "Фактор на пренасяне" том 26 в Голямата Световна Енциклопедия за 1985 г. е написано: Термина "фактор на пренасяне" е предложен от Ш. Лоурънс, който първоначално през 1955 год. установява тази възможност. За пренасяне повишената чувствителност при тип М-антиген на стрептокока при здравите хора, с помощта на левкоцитите в кръвта на донорите имащи в повече от тази субсанция. Откриването на трансфер факторите сложило началото на нова ера в развитието на имунологията!
Широкото използване фактора на пренасяне в клиничната практика е затруднено, т. е. за неговото получаване са необходимо голямо количество левкоцити от донори. Оказало се, че за получаване на 50 мг. трансфер фактори – левкоцити, са нужни 50 L кръв!
Чак през 1989 г. след намирането тези фактори в коластрата от крава, и с метода ултрафилтрация, от 50 части суха кравя коластра е получена 1 част трансфер фактори.
След това откритие, приемането фактори на пренасяне става достъпно за всеки човек по света.
През 1996 г. компанията 4Life Research от САЩ получава лиценз. За правото на производство и продажба на нелекарствени препарати, съдържащи трансфер фактори.
Били проведени многобройни изпитания зад граница, както и в Русия. Вече е доказана ефективността на трансфер фактора в профилактиката и лечението на инфекции: вирусни, бактериални, гъбични или паразитни по произход. А също при онкологично болни, хора с алергии и автоимунни заболявания. В методическото писмо до Министъра на Здравеопазването – 14/ 231 от 30.07.04 г. е написано: "Трансфер фактор", представлява концентрат от природни пептиди - трансфер фактори, получени от кравя коластра. Основната функция на същите пептиди в организма дава сигурност на имунната защита от микроби, (бактерии, вируси, гъби и прости) ракови клетки, както и др. антигенни вещества, способни да нарушат жизнено важни процеси в организма."
"Предназначението на това писмо е да запознае широк кръг от лекари, студенти по медицина, клинични ординатори, аспиранти със съвременни разбирания за механизма – реагиране на имунната система. Както и с характеристиката на препаратите от линията на трансфер факторите, с резултати и изследвания, проведени по оценка ефективност при наличие на патологични състояния."
"Изразеното имунокоригиращо действие на трансфер фактора, неговата лечебна и профилактична ефективност при различни форми на инфекциозна и соматична патологии, съпроводени от нарушение в имунния статус, ни позволява да го препоръчаме за широко ползване в медицинската практика."

В сегашния 21 век, ние с Вас имаме възможност да се възползваме от революционно откритие направено през 20 век! И това откритие е трансфер тактора. Не е лекарствен препарат, нито растително хомеопатично средство. Не е и противомикробно, противовирусно, успокояващо или обезболяващо средство. Той конкретно не лекува. Така наричат естествения имуномодулатор, произвеждащ клетки от имунната система в отговор на появяване който и да било чуждороден агент. Този агентен полипептид предава информация между клетките в имунната система, имащи малък размер с молекулярен размер от 5000 по далтон. Благодарение на малкия му размер, лесно се абсорбира когато се прилага. В списанието "Молекулярна медицина" за 2000 г. е написано: "Трансфер факторите са малки бели кръвни телца, които предават способността за усилване имунитета на клетъчно ниво от имунизирания донор към неимунизиран пациент".

Трансфер фактора е полипептид. Те са природни или синтетични съединения. Техните молекули съдържат частици аминокиселини, свързани с полипептидни връзки, понакога съдържащи и въглехидратни частици. Ако в една молекула има до 10 частици аминокиселини имаме олигопептид, а при повече от 10 - полипептид. Трансфер фактора съдържа 44 аминокиселини и затова е наречен полипептид.
В организма ни късите пептиди се явяват като информационни молекули, които пренасят данни от една клетка в друга. Щом получи подобна информация, клетката изработва нужните й активни вещества. А ниската молекулярна маса позволява на пептида лесно да прониква в клетките. За всеки вид тъкан е нужен различен пептид. Добрата новина е, че при всички млекопитаещи тези клетки са еднакви.

И така: трансфер фактора се явява звено в сложната имунна система.
А какво е имунитет?
Сетивните органи: очи, уши, нос, кожа и език съдействат не само да опознаем света, в който живеем, но и да запазим здравето си. Можем да видим опасността, да я чуем или усетим с допир горещо или студено, неизяждайки развален продукт… Но всъщност, ние постоянно се намираме в среда пълна с микроорганизми и не можем да ги видим или почувстваме агресията от тяхна страна. А те са навсякъде: във въздуха, в храната, по всички околни предмети, върху нас и вътре в нас. През малък разрез на кожата или по слизестите вътрешни повърхности вътре се втурват стотици опасни микроорганизми. При всяко вдишване получаваме болестотворни вируси и бактерии, микроскопични частици от околната среда, домашен прах. Да не говорим за цигарения дим, автомобилния смог и други съединения на които попадаме в бита. Всичко това влиза в организма ни от външния свят, представляващо заплаха за здравето. Живите същества по земята, благодарение на своята имунната система са се съхранили като видове.
В "Медицински вестник" № 5 от 2007 г. е написано: "Имунната система изпълнява функцията за запазване на постоянна вътрешна среда в организма. Разпознавайки и отделяйки чуждородни молекули на ендогени или екзогени, с помощта на вроден или придобит имунитет."
Имунитет от латински: immunitas, т. е. свободен от всичко.
Ако клетките в едно тяло са приблизително 80 трилиона. Имунната система представлява сама за себе си огромна система от клетки, равна приблизително на 1 трилион. Тези клетки се зараждат в костния мозък, от стволовите клетки. Част от тях са контролни клетки, други са нашественици, други са клетки убийци. Вече знаем и е научно доказано, че мунокомпетентните клетки, са едни и същи в човешкия и животинския организми.
А основната функция на имунната система е: определяне кои са своите, от чуждите клетки в организма, за да остави нужните. Като чужди могат да бъдат и клетки от същия организъм: мутанти, тумори, застаряващи които се отделят по времето на целия ни живот.

Известно е също, че при клетъчното делене постоянно провеждано в организма: една от 1 милион клетки е мутантна, т. е. чуждородна. В първите редици на защита от проникване на чуждородни микроорганизми се явява кожата и слизестите тъкани. Те по повърхността си отделят частици, от вътрешността на устата, органите на дишане, органите на хранене, половите органи. Кожата защитава организма в цялост, със слаба кисела реакция и правилна функция на потните и мастни жлези. Влажните повърхности изработват течност за механично отсяване на микроорганизми, убиваща ненужните антигени, посредством бактерицидните свойства на слузта.
Макрофаги – клетките които патрулират в кръвоносната система със своите антитела, т. е. рецептори за съвместимост – внимателно следят за всичко, което може да се окаже чуждородно и опасно. Ключов момент на защита: Тизи клетки определят точно какъв чуждороден нашественик е проникнал, организират атака върху него, а след унищожението му дават данни към клетките памет. Нрушителите могат да бъдат всякакви. За удобство са наречени: антигени.

По този начин функцията на имунната система се разделя на четири стадия:
1. Разпознаване;
2. Идентификация;
3. Нападение;
4. Запомняне.

Да предположим, че в организъм са попаднали антигени:
На пътя им застават клетки-фагоцити задържащи врага унищожаващи то и раздробявайки го, запазват минимална частица носеща информация за него, като антиген. Точно тази частица е наречена трансфер фактор или фактор на пренасяне.

И.И. Мечников открил първата клетка от имунната система, нарекъл я е: фагоцит ( от гръцкото "фаг") означаващо – хранене, поглъщане.
Фагоцитоз бил известен учен, роден 1862 год.работещ с Е. Хекел. Но Молочников първи свързал фагоцитите с функцията за защита на имунната система. Може да се каже че, именно с откритието на Фагоцидоз започнала клетъчната имунология.
По-нататък фагоцита изработва трансфер фактор за клетките, превръщайки ги в натурални убийци, получаващи информацията да познават врага и да го унищожават. Така функционира вродената част от имунитета. Ако врага е победен, помен не остава от него в имунната система.

В резултат на некърмене с коластра при хората, например: вместо основните 250 активни единици от клетки убийци, новороденото остава само с 80 единици от тези клетки.
При здрав човек, същите тези клетки съставят 15% от всички левкоцити в кръвта на индивида.
Левкоцитите са открити през 1976 г. от група американски и японски изследователи.
Особен интерес тези клетки са събудили от онколозите.
В експериментите било доказано че, при смесване на ракови клетки с клетките - убийци. Защитните клетки, с помощта на "щипчици" и плътно свързващи се с раковите клетки за кратко време са ги унищожили, отделяйки субстанция като гранули.
Ако вродения имунитет не се справя, фагоцитите изхвърлят трансфер фактора неутрално. Като Т- лимфоцити. Тогава се решава въпроса за изработка на антитела, т. е. имуноглобулини за изработване на цитокини.

Цитокини – това са медиаторите при вродения имунитет. Контролиращи придобиваната част от имунитета. Те регулират активност, ръст и предназначение на клетките. Тяхната молекулярна маса е 15 – 16 килодантона. Явяват се като свързващо звено между лимфоцитите контролиращи и координиращи сложните действия срещу вируси ибактерии. Задачата им е: откритието на 2 ри фронт, повишавайки телесната температура за по-голямо усилване на защитния отпор.
Сред тях има интерубйци, учасващи в системата от лимфоцити и интерферони с противовирусна активност.
Цитокините действат като единен хармоничен комплекс, затова нарушение в едно звено при тях води до нарушение в друго, и обратно. Следователно: трансфер факторите представляват първични информационни молекули, цитокините – вторични. Само трансфер факторите в правилна конфигурация спомагат изработката на нужното количество и качество цитокини. Да, има създадени препарати като интерферони и интерлекини, но за тяхната концентрация е нужно наблюдение от специалист, както и медицински анализи. При това някои от препаратите имат странични действия и противопоказания… А приемането на трансфер фактора е абсолютно безопасно.
След поемането му, организма изработва по естествен начин нужното му количество цитокини.

Имунната система при необходимост повишава телесната температура, допускайки възпаление. В същото време активността на клетките се увеличава, при това макрофагите отделят некротичен тумор фактор, който унищожава туморните клетки и вируси, затова не се препоръчва изкуствено сваляне на телесната температура, в такива случаи.
Сред Т- лимфоцитите има Т- убийци, унищожаващи чуждородни и ракови клетки, и Т- холпепи, изпълняващи ролята на преследвачи.Последните, с помощта на трансфер факторите сигнализират за опасност и координират защитните мероприятия. Тук се включват и Т-супресори, които в нужното време спират дейността на атакуващите клетки. Така, че именно трансфер факторите, които ние получаваме, правилно регулират съотношението между тези Т клетки и не допускат развитие на неправилна ответна реакция в имунната система.Те са нужни посредници, като мост между клетките в имунната система за предаване на информация от клетка в клетка.
След успешна атака болшинство от имунните клетки просто умират, но някои остават – превръщайки се в клетки памет.
За какво е нужно това ли?


За да се подтвърди категорично силата на Трансфер Фактора, решаваща роля изиграва доктор Роб Робъртсън. През 1974 година той завършва Висшето медицинско училище към университета в Луисвил. После дозавършва образованието си като практикуващ лекар. Назначен е за директор на Центъра за неотложна помощ на болничния комплекс в Западен Кентъки в САЩ. През 1994 година д-р Робъртсън основава Център на здравето, където главната цел е да се приемат различни добавки и нутриенти по определени медицински съвети. Неговата дейност получава широко разпространение и одобрение в САЩ. В своите близо 20-годишни изследвания той отделя специално внимание и класифицира нов клас нутриенти под името ТФ /трансфер фактори/. Проследявайки всичко написано от 1949 година насам, Робъртсън вече е категоричен: "това е нещо изумително, потресаващо, жизнено важно за укрепване и подсилване на имунната система." От своя страна Медицинският институт по дълголетието в Калифорния също потвърждава в своите самостоятелни изследвания тази невероятна сила на ТФ. Универсалността на добавката Трансфер Фактор се съдържа в много малките молекули на основните й съставки: природният белтък на лимфоцитите, изсушената кравешка коластра и яйчен жълтък, така че те изключват всякаква алергична реакция.
През 2002 година, в майския брой на американското списание по имунология /mmunological Investigation A Journal of Molecular and Cellular Immunology/ е публикувана статия на двамата учени Мейсън и Рошън, разглеждащи връзката между употребата на някои натурални елементи и засилването на факторите, противодействащи на рака.
Според тях натуралните продукти могат да увеличат цитоксическата активност на НК клетките (убийците на рака) и на ТНФ (фактор некроза- умъртвяването на тумора),като едновременно с това намаляват повредените ДНК у пациентите в късен стадий на рак. Предварителните изследвания са проведени в Медицинският център Енцинитас в Калифорния
Изследванията са направени в група от 20 пациенти, всички в 4 стадий на рак : 5 – с рак на гърдата, 1 с рак на пикочния мехур, 2-ма с рак на простатата, 2-ма с рак на белия дроб, 3-ма с рак на стомаха, 1 с невробластом, 1 с мезотелиом. Всички до един са с режим на приемане на допълнителна терапия, включваща използване на нутрицевтици.
В състава им влизат : Трансфер фактор плюс -3 таблетки, ИМУПлюс /IMUPlus/-той е с основна съставка от неспиртен разтвор от белтъка на млечната суроватка, по 40 грама на ден. Освен тях са им правени и венозни инжекции (между 50 и 100 грама на ден) и чрез поглъщане (1-2 грама на ден) от витамин С, даван им е чай от гъбата агарик (агарик блазей) - 10 грама на ден, смес от имуномодулатори, комбинация от витамини, минерали, антиоксиданти и имуностимулатори, екстракт от азотосъдържаща соя (тя има високо ниво на хенистеин и дадзеин- двете соеви съставки, които спират ръста на раковите клетки), андрографис-500 мг два пъти дневно. Правени са им всички предварителни тестове, свързани с имунологията. Най-важните им кръвни показатели са следени редовно по време на експеримента. След 6 месеца 16 от 20 първоначални пациенти са не само живи, но и с много по-добро състояние от първоначалното. Специално е отбелязана силата на НК клетките (убийците на рака), много по-силни, отколкото е било първоначално. Съществено са подобрени такива основни параметри като хемоглобин, хематокрит и глутанион. Всички оживели са с качествено променено жизнено състояние. С изключение на появи на диария и сухота в устата, не са отбелязани никакви други странични действия. По такъв начин отново е доказано, че агресивната комбинация от имуноактивни нутрицевтици може да бъде много ефективна и при късните стадии на рака.
Още веднъж подчертаваме важната роля на Трансфер фактор, много по-силен и по–различен от всички познати в момента нутриенти. А направените клинични изследвания и опити доказват още едно важно нещо - Трансфер факторите могат да бъдат значително по-ефективни още в ранните етапи на онкозаболяванията. Макар че механизмът на въздействието на ТФ върху имунната система е изучаван повече от половин век, едва в последното десетилетие се приема за безспорно, че ТФ е показал надеждни положителни клинични резултати при вирусни и инфекциозни заболявания, предизвикващи тежки последици в живота на човека: херпесни поражения на кожата, хронични заболявания, туберкулоза, вирусен хепатит тип В и С, болестта на Лайм, немотивираните тежки астенични синдроми, бронхиалната астма, атипичният дерматит, псориазис...
Удивителни резултати са получени при онкологичните заболявания, СПИН, болестите на Паркинсон и Алцхаймер, епилепсията, детски аутизъм, захарен диабет, лимфогранулематозата или болестта на Ходжкин...


НЯКОЛКО ИЗКАЗВАНИЯ ОТ ИЗВЕСТНИ ХОРА ЗА ТРАНСФЕР ФАКТОРА:


Евгения Павловна Камишиева, професор, терапевт:

"Трансфер фактора заслужава много голямо внимание, това е отлична перспектива."

А. Тутельян, директор ДУ по храненето РАМН, академик РАМН:

"Трансфер фактора се явява бъдещето на науката."

В. Карбишева, доктор на мед. Науки, имунолог:

"Явяващ се като универсален умунокоректор Трансфер Фактора ми позволява да го препоръчвам за използване при достатъчно широк спектър инфекциозни и неинфекциозни заболявания."

Е. Халупина, доктор на мед. Вауки, имунолог:

"Трантфер фактора е блестящ, перспективен препарат."

Давид Маркович, професор, детски онколог:

"Трансфер фактора е най- голямото откритие за века. Всеки от нас се нуждае от него, за да съхрани здравето си дълги години."


Линия

Линия

Продуктите представени тук не са медикаменти. Целта на информацията не е опит за лечение или диагностициране на болести, а е предоставена на вниманието на консултантите и консуматорите. Тези продукти притежават международен сертификат за добра производствена практика (GMP) и успешно се съчетават с всякакви медикаменти. Ако сте болен, трябва да се консултирате с лекар.